Кратко „не“. Прекалените обяснения често се превръщат в покана за преговори

Виж разликата. Дългият отказ: „Ужасно съжалявам. Просто в момента съм много натоварен. Може би другата седмица. Не знам. Ще видя…“ Краткият отказ: „Няма да мога. Благодаря, че се сети за мен.“

Понякога дългите обяснения не правят отказа по-мил. Правят го по-лесен за оспорване. „Ами ако е следващата седмица?“ „Няма да ти отнеме много време.“ „Само този път.“ Колкото повече обясняваш, толкова повече възможности може да дадеш разговорът да се превърне в преговор.

Краткото „не“ не е грубост. Грубостта е в начина, по който говориш, а не в броя на думите. Можеш да бъдеш едновременно ясен и уважителен. Например: „Няма да мога.“ „Този път ще пропусна. Благодаря, че ме покани.“ „Не поемам нови ангажименти този месец.“ След това можеш просто да замълчиш. Не е нужно да запълваш тишината. Понякога тя е част от границата.

А ако другият продължи да настоява? Не е необходимо да измисляш нови аргументи. Спокойно повтори същото послание. Тази техника е известна като „развалената плоча“ - спокойно и последователно повтаряш границата си, без да се впускаш в нови обяснения.