Ден 3 от 7
Паузата: понякога най-силният отговор е „Ще ти кажа утре“
Ако трудно отказваш, вероятно вече познаваш този момент. Някой те моли за нещо. И думата „да“ излиза почти автоматично. Едва след това започваш да се чудиш дали всъщност си искал да я кажеш.
Затова първото умение не е отказването. То е паузата. Вместо да отговориш веднага, можеш просто да кажеш: „Ще ти отговоря до утре.“ „Нека си погледна графика и ще ти пиша.“ „Не мога да ти кажа веднага.“ Тези няколко секунди променят много. Те преместват решението от автоматичната реакция към съзнателния избор.
Може да усетиш неудобство. Може да ти се струва, че е прекалено официално за нещо дребно. Но паузата рядко вреди на доброто решение. А често предпазва от прибързано такова.
Понякога хората ще приемат това спокойно. Понякога ще настояват за незабавен отговор. И реакцията им също може да ти даде ценна информация.
Днешната практика · Паузата
Днес не отговаряй веднага на нито една молба. Дори ако смяташ, че вероятно ще кажеш „да“. Използвай една от следните фрази: „Ще ти кажа до утре.“ „Нека си погледна графика.“ „Ще помисля и ще ти пиша.“ Не използвай паузата, за да измислиш по-добро оправдание. Използвай я, за да разбереш какъв всъщност е твоят отговор.
Малкото предизвикателство
Докато чакаш, обърни внимание на тялото си. Какво усещаш? Вина? Напрежение? Нужда веднага да се обясниш? Не се опитвай да променяш тези усещания. Само ги забележи. Утре ще работим точно с тях.