Мисълта не е факт

Мозъкът ти произвежда мисли така, както сърцето ти прави удари - непрекъснато и до голяма степен автоматично. „Ще се проваля.“ „Нещо лошо ще стане.“ „Сигурно ми има нещо.“ Това са мисли. Не факти. Когато сме тревожни, мозъкът започва да ги представя като сигурни прогнози, вместо като възможности.

Едно от най-важните умения в когнитивно-поведенческата терапия е да различаваш мисълта от факта. „Имам мисълта, че ще се изложа.“ Това е факт - тази мисъл наистина е в съзнанието ти. „Ще се изложа.“ Това не е факт. Това е прогноза. А тревожният мозък има навика да надценява опасността и да подценява способността ти да се справиш.

Още преди близо две хиляди години Епиктет пише: „Не самите събития тревожат хората, а преценките им за тези събития.“ Между случващото се и реакцията ни почти винаги стои една мисъл. Когато започнеш да я разпознаваш като мисъл, а не като факт, вече имаш повече избор как да реагираш.